Будва (2010)

Пристигнахме в Будва по тъмно, а пътят дотам ме изпълни с ужас, защото минавахме покрай всевъзможни водоеми, които на всичкото отгоре не се виждаха в тъмната нощ. Жоро беше прочел изчерпателно подробна информация за града, нагледал се беше на снимки, а единственото, което знаех аз, е, че Будва е Бѣдинъ – град, който за няколко години по времето на Самуил е бил наше владение. Тъй като името на Самуил е забъркано, аз вече обичах този град, както обичах и Охрид, още преди да съм го видяла.

Стъпихме на суха почва, почти без никакви сили закарахме багажа към рецепцията на хотела и за мое голямо щастие бързо се настанихме в стая с чиста и удобна баня – какво повече да иска човек след толкова дълъг път? Е, може би вечеря :) Но и вечеря имаше, и то вкусна и обилна, така че, напълно доволна, заспах на шума на плискащи се вълни и прохладен ветрец.

На сутринта се излюпихме рано и решихме да пообиколим, докато още не сме потеглили с групата. Първото хубаво нещо в Черна гора беше валутата – няма какво да обменяш пари и да пресмяташ курсове – ползваш евро навсякъде и не се безпокоиш за нищо. Цените са ниски, хората са учтиви, гостоприемни и усмихнати – или поне тези, с които ние имахме някакъв контакт. Аз не се престраших да говоря на сръбски, но Жоро благодареше и поздравяваше постоянно. Поразходихме се до крайбрежието, където се разкри бистрото и спокойно Адриатическо море. Тази гледка, която вече е избледняла в спомените ми заедно с всички подробности, внесе мир в душата ми, но тъй като бяхме забравили фотоапарата в хотела, единственият начин да си доставя същото щастие отново, е просто да отида пак до Будва. И да ви кажа – нямам абсолютно нищо против. Черна гора ме изненада много – както се случва обикновено, ако имаш някакви очаквания към нещо непознато, то се оказва точно обратното на това, което си очаквал.

Прибрахме се към хотела, потеглихме на панорамна обиколка с автобуса и имахме възможност да снимаме отвисоко остров Свети Стефан, който обаче от 2 години е затворен за посетители и гости. Не съжалявам особено – отгоре също е впечатляващ и красив, а с малко повече въображение, човек може да си представи какво е да се разхождаш сред тези красиви къщички:

Старият град на Будва е приказка! Зная, че на много места има такива крепости, такива малки и тесни улички, такива каменни къщички, също така зная, че повечето хора се впечатляват повече от Котор, но за мен Будва винаги ще си остане първият досег с миналото и с красотата на адриатическите градове. Крепостта се поддържа с внимание, повечето къщи са изградени наново след страшно земетресение през 1979, но духът на града си е жив и здрав и те примамва от всеки ъгъл и във всяка посока. 

Искам пак да се разхождам покрай крепостните стени на Будва, да тичам по ситните камъчета, да стъпвам в студената вода и да се радвам на гледките, които са живописни и красиви навсякъде, където се обърнеш. Е, изключение правят някои постройки и яхтите, но има хора, които биха се зарадвали и на тях.

След обиколката на града, полегнахме под големите палми, но трябва да си призная, че от всички големи дървета, които съм виждала, палмите ми се нравят най-малко. Те са кухи, сухи и груби и когато ги прегърнах, не усетих прилив на енергия. Но пък са красиви и атрактивни и носят усещането за свобода и лято.

Автобусът потегли, а с него и ние – напред към Котор!