Дряново - пътеки и неволи (2009)

След като разгледахме обстойно Троян и прекалено подробно Троянския манастир (това беше по независещи от нас причини, просто чакахме час и половина да отвори музеят), се отправихме към Дряново, където щяхме да пренощуваме. Спокойно паркирахме червеното нещо пред Дряновския манастир и с настроение (точно така – не с благоговение, а с весело настроение) влязохме да разглеждаме.

Манастирът е сгушен сред извисяващите се скали, а природата го заобикаля и прегръща от всички страни. В църквицата се извършват ритуали (когато ние попаднахме там, имаше кръщене), така че това може да е полезна информация за тези от вас, които държат на християнските традиции. Понеже ние не сме много по традициите и вярата, набързо прекрачихме манастирския EXIT и се запътихме към пещерата Бачо Киро.

От манастира до пещерата се стига за няколко минути по облагороден и много лесен път, който е истински подарък за любителите фотографи (и за професионалистите, предполагам). То не са зеленинки, благинки, водичка, водопадче, изоставена мелничка, мостчета, виещи се стълбички и т.н., и т.н. Като казах водопадче – май има някакъв начин да се спуснете над тази водна маса с подходяща екипировка, но дали е лично ваша (и инициативата, и екипировката), или има уредена туристическа атракция, това не знам и няма как да ви кажа, но нищо не пречи да проверите ;)

Самата пещера е ....хмм... малка? Поне ако отидете към 4-5, ще се наложи да минете по краткия маршрут, който е смешно кратък и безсмислен, но... няма начин! И както можете да се досетите, ние бяхме там точно по това време, така че Бачо Киро не успя да ме впечатли с абсолютно нищо. Доста е мокро и кално (както във всяка пещера), прохладно и светло, така че ако пътувате посред лято, разгледали сте Дряново и манастира, изкачили сте стълбите до пещерата и се чувствате с повишена телесна темpeраура, дори краткият тур ще ви се стори особено приятен и живописен.

Малко посредствено разгледахме Дряново като цяло, но поне вече знаем, че не можеш да обиколиш цяла община за един-два дни. Прибрахме се в хотела (в случая аз наивно бях резервирала стая в хотел “Дряново”, поради липса на други свобoдни места непосредствено преди да тръгнем) и мога да ви кажа да не правите моята грешка. Вземете си палатка! Много по-комфoртно ще се чувствате там, това е гаранция. Няма да се впускам в подробности, само ще кажа, че едно много симпатично русоляво девойче, с което поспорих съвсем кратко за това как е възможно стая с една спалня и диван да е “апартамент за четирима”, не пожела да ни настани, където трябва, и бяхме принудени да пренощуваме на някакви колове (от дивана), които направо ме побъркаха. На сутринта друга рецепционистка ни каза, че се чудела защо сме настанени в “апартамент за двама”, при положение, че нашата стая ”стояла нощ и ден празна”... Какво да ви кажа... Хотел “Дряново”...

На сутринта едва ли не избягахме от това адско място (хотелът, не Дряново) и продължихме нашето приключения в прекрасното ни, удобно и любимо червено нещо:)