Магура (2009)

Няма как да не сте чували за скалните рисунки в Магурата, но дали сте успели да им се полюбувате дори за миг наживо, това е съвсем отделен въпрос. Е, това щастие явно никога няма да ме споходи, защото „експозицията е временно затворена” е мотото на пазачите на тази иначе вълшебна пещера! Така че, скъпи хора, аз не вярвам в НЛО и магурските рисунки и толкова по въпроса.

Влизаме в Магурата и навиваме панталоните над глезена, но на излизане установявам, че и това не е помогнало да се изцапам  прилично с магурска кал. Нямам против – дори се радвам.
Входът на пещерата почти веднага разкрива нейните гигантски размери и информацията, че е най-обширната на Балканите, не ме изненада, дори беше под очакванията ми, защото Магурата за мен е нещо безкрайно.

За разлика от тясната Леденика, която разгледахме предния ден, Магурата е пространство, в което дори сред най-малките зали се чувстваш изгубен и безпомощен.
Да, осветление има, дори пътека, а електрониката издава добре познати звуци, характерни за света, който спокойно си шуми над главите ни. Пристъпвам бавно, бавя се, защото искам да снимам, а друг път просто искам да изследвам – загасям фотоапарата и повеждам групата по хлъзгавия парапет, защото искам да съм първата, която ще докосне новите сенки при следващата тераса. Обикаляме и се въртим във всички посоки, защото погледът не е в състояние да обгърне всичко, което ни се иска да видим. Очарованията са толкова много!

Разочарованията обаче, макар и малобройни, са изключително въздействащи – кенове от бира и други дребни боклуци можеха да се видят до образувания, които са се формирали хиляди и хиляди години поред...

Говорим си за Мория, защото сме почитатели на „Властелина на пръстените”. Чудим се как се казваше подземното чудовище, което замалко да затрие Гандалф. Някой се сеща. Смеем се. Тръгваме към първото тясно тунелче надолу. Отдолу идва нещо или някой. Писък, последван от усмивка – предната група се придвижва по пътя назад. :) Втори писък по-късно известява на цялата група, че за малко да се състои челен сблъсък с прилеп, но като изключим тези две произшествия, всичко е тихо, хладно и грабващо по магически начин.

Обичам места, които оставят място за въображението, а Магурата е точно такова място. Има толкова много пространство, че човек може да побере почти всичките си мечти и страхове и да ги настани удобно сред скали и капки вода.

Ако сте влезли през официалния вход и ви кажат, че връщането на дневна светлина от втория вход ще ви отнеме 40 минути – не им вярвайте. Излезте си спокойно оттам, откъдето НЕ СТЕ влезли, и се насладете на чудесната природна картина – през пролетта тя е водна, зелена и лилава, защото люлякът тъкмо разцъфтява и придава сладък аромат на завръщането към автомобилите или организирания превоз.

След две пещери, една крепост и куп други знаменити изживявания, отправяме се към Видин, където светкавично трябва да посетим Баба Вида и да се полюбуваме на Дунава.

п.п. Ако имате желание да си купите вино, трябва предварително да сте разучили работното време на местната изба, защото винаги има опасност да си тръгнете с празен багажник. ;)