Изненадващо: Париж (2010)
Повечето неща - и хубавите, и лошите - се случват страшно бързо и докато ги осъзнаем и приемем като реални, те взели, че свършили. Така стана и с моето пътуване до Париж - в рамките на два дни получих предложение за една 5-дневна разходка дотам, изтеглих си датата за последния изпит във ФЖМК, довърших си дипломната работа и си стегнах багажа... В един хубав понеделник си метнах раничката на самолета и излетях... за първи път! И всичко тръгна чудесно:)
Всичко в този понеделник беше ново за мен - от това да бъда изпратена на терминала в София, вместо аз да изпращам някого, през излитането на голямата машина, та до настаняването ми в 5-звезден хотел на веригата Pullman. Избрахме хотел в бизнес квартала на Париж - La Defense - и това се оказа възможно най-правилното решение. Докато останалите туристи не могат да си поемат въздух и страдат от шумотевицата в централната част на града, ние можехме спокойно да се размотаваме из новия квартал, където забележителностите също не са малко. Това, което е най-хубаво при подобно положение, е, че хем с метрото си за нула време до Триумфалната арка и до всеки друг туристически обект, хем можеш да разгледаш Париж в друга светлина - по-близка до ежедневието, по-модерна, по-раздвижена. Големите небостъргачи те закрилят, издигнати на стотици метри височина, а новата арка (Le Toit de la Grande Arche) се извисява като един могъщ космически кораб, който може всеки момент да те засмуче.
La Defense е квартал с население от 20,000 души, има собствена уредба, малко по-различна от тази на по-известната част на Париж - всеки детайл тук е премислен и реализиран така, че да е удобно за всеки един жител. Всъщност на квартала може да се гледа и като на втори Париж - нищо чудно след няколко десетилетия туристите да разглеждат Шанз Елизе като част от "Стария град", а La Defense да е станал основната туристическа дестинация. Но като се замисля - малко вероятно е това да се случи. Както се изрази една моя позната, французите са "крали, крали, където каквото намерят" и съм склонна съвсем да се съглася с това изказване - централен Париж е блъсканица от стилове и култури, гарнирани с много, много история. Едва ли на човек би му стигнал цял живот, за да разгледа всеки фрагмент, всяка статуя, всеки музей, всяка сграда в този огромен град! Поради тази причина кръгчето, което се описва от туристическото автобусче из Париж, ще си остане задължително за повечето туристи.
Но пък La Defense има други силни страни. Първото, за което се сещам, е, че заради съвременния си строеж и модерно градоустройство, кварталът е направен така, че всяко кътче да е достъпно и за хора в неравностойно положение. Тъй като в малката ни групичка имаше и бебе с количка, успяхме да се убедим от първа ръка колко важно е това да можеш спокойно да се разхождаш и да стигаш до желаната цел без проблеми. Ескалатори и полегати възвишения има при всяко изкачване и слизане. Хората не са особено учтиви (за съжаление) - никой не ти предлага помощ или се трогва от това, че си с дете, но какво пък толкова, щом в крайна сметка човек може да се оправи и сам.
Друго достойнство на La Defense са красивите сгради и уредените кооперацийки с чудесни градинки, които не се държат под ключ, а са достъпни за всеки, който иска да погледа нещо зелено, а няма как да се смъкне към парковете пред Лувъра например. На една такава детска площадка попаднах и аз - каква детска площадка обаче!!! Всичко в нея беше като от някакъв космически сън, макар да беше изработено предимно от дърво. Имаше зеленина и цветя, а алеите бяха поръсени със ситен бял пясък. Самите детски играчки - пързалки и катерушки, бяха във футуристични форми - цяло произведение на изкуството. Вътре е чисто, а децата спокойно си играят под погледите на своите майки.
Но не само тези градинки са подходящи за разходка - в центъра на La Defense има големи зелени площи, фонтани и малки паркчета с пейки, където можете да обядвате или просто да си постоите.

В комплектчето на Paris Pass има карта за метрото, която се активира при първото използване и след 48 часа "умира". В Париж, както и в София, можете да си купите талон с 10 билетчета за по-малко пари, така че ако ви се наложи, да си знаете. С Paris Pass имате право на безплатни разходки с автобусчето за разглеждане на забележителности в продължение на двата дни след взимането на първия билет. Това си е направо удар в десетката, защото автобусът обикаля повечето забележителности (предимно тези, които са в центъра на Париж) и спира за кратки почивки на всяка една от тях. Вие можете да слезете, да разгледате и да се качите на следващото автобусче, което идва след 30 минути. За любителите на фотографията вторият етаж на автобуса е чудесен, за да направят снимки от високо, които да хващат повече детайли, отколкото могат да бъдат хванати при ходене по тротоара. Проблемът е, че има завои и ако попаднете на някой забързан шофьор (като нашия), можете да литнете от превозното средство (ние не летяхме, де, но не успяхме да направим и кой знае какви снимки, защото обектите минаваха твърде бързо).
Успяхме да се качим не само на автобуса за разходка из Париж, но се возихме на корабче по Сена - много е приятно, пускат страхотна музика и човек се отпуска и си позволява за един малко по-продължителен миг да се чувства щастлив и без проблеми.
Забравих да спомена, че при всички забележителности в Париж са пренебрегнали английския език при надписите, но за сметка на това има слушалки с превод, откъдето можете да си го изберете и да сте наясно какво виждате пред вас (в случай, че не знаете френски - като мен).
Предпоследния ден посетихме музея Les Arts Decoratifs (както и да се превежда...). Там можете да разглеждате както цели интериорни решения на отминали епохи, така и играчки от последните десетилетия, а също и интересни мебели и аксесоари с формата и цветовете на различни животни, дрехи, плакати и обявления от миналия век и т.н. Малко е смахнат музеят, но това го прави още по-интересен. Сградата му е част от музейния комплекс на Лувъра - като излезете през задния вход, вече се разхождате из градините на прочутия музей, съвсем близо до стъклената пирамида.
Първата вечер се насладихме на кухнята на Chez Clement - заведение на Шанз Елизе с много интересни хрумки (лампи и закачалки от лъжици), а за последна вечеря се спряхме на легендарното Hard Rock Cafe, където опитах супер вкусна порция панирани в корнфлейкс пилешки жулиени, а накрая получихме безплатно по един десерт (отново благодарение на... вие вече си знаете):
Толкова от Париж засега. Този град, в който изобщо нямах намерение да ходя, когато и да било, всъщност ми се хареса много повече от очакваното. Има куп неща, които не видях, само защото са в покрайнините на Париж, така че се надявам някой ден да направя по-пълна обиколка на града. Пожелавам го и на вас!
La Defense

Всичко в този понеделник беше ново за мен - от това да бъда изпратена на терминала в София, вместо аз да изпращам някого, през излитането на голямата машина, та до настаняването ми в 5-звезден хотел на веригата Pullman. Избрахме хотел в бизнес квартала на Париж - La Defense - и това се оказа възможно най-правилното решение. Докато останалите туристи не могат да си поемат въздух и страдат от шумотевицата в централната част на града, ние можехме спокойно да се размотаваме из новия квартал, където забележителностите също не са малко. Това, което е най-хубаво при подобно положение, е, че хем с метрото си за нула време до Триумфалната арка и до всеки друг туристически обект, хем можеш да разгледаш Париж в друга светлина - по-близка до ежедневието, по-модерна, по-раздвижена. Големите небостъргачи те закрилят, издигнати на стотици метри височина, а новата арка (Le Toit de la Grande Arche) се извисява като един могъщ космически кораб, който може всеки момент да те засмуче.

La Defense е квартал с население от 20,000 души, има собствена уредба, малко по-различна от тази на по-известната част на Париж - всеки детайл тук е премислен и реализиран така, че да е удобно за всеки един жител. Всъщност на квартала може да се гледа и като на втори Париж - нищо чудно след няколко десетилетия туристите да разглеждат Шанз Елизе като част от "Стария град", а La Defense да е станал основната туристическа дестинация. Но като се замисля - малко вероятно е това да се случи. Както се изрази една моя позната, французите са "крали, крали, където каквото намерят" и съм склонна съвсем да се съглася с това изказване - централен Париж е блъсканица от стилове и култури, гарнирани с много, много история. Едва ли на човек би му стигнал цял живот, за да разгледа всеки фрагмент, всяка статуя, всеки музей, всяка сграда в този огромен град! Поради тази причина кръгчето, което се описва от туристическото автобусче из Париж, ще си остане задължително за повечето туристи.

Но пък La Defense има други силни страни. Първото, за което се сещам, е, че заради съвременния си строеж и модерно градоустройство, кварталът е направен така, че всяко кътче да е достъпно и за хора в неравностойно положение. Тъй като в малката ни групичка имаше и бебе с количка, успяхме да се убедим от първа ръка колко важно е това да можеш спокойно да се разхождаш и да стигаш до желаната цел без проблеми. Ескалатори и полегати възвишения има при всяко изкачване и слизане. Хората не са особено учтиви (за съжаление) - никой не ти предлага помощ или се трогва от това, че си с дете, но какво пък толкова, щом в крайна сметка човек може да се оправи и сам.

Друго достойнство на La Defense са красивите сгради и уредените кооперацийки с чудесни градинки, които не се държат под ключ, а са достъпни за всеки, който иска да погледа нещо зелено, а няма как да се смъкне към парковете пред Лувъра например. На една такава детска площадка попаднах и аз - каква детска площадка обаче!!! Всичко в нея беше като от някакъв космически сън, макар да беше изработено предимно от дърво. Имаше зеленина и цветя, а алеите бяха поръсени със ситен бял пясък. Самите детски играчки - пързалки и катерушки, бяха във футуристични форми - цяло произведение на изкуството. Вътре е чисто, а децата спокойно си играят под погледите на своите майки.

Но не само тези градинки са подходящи за разходка - в центъра на La Defense има големи зелени площи, фонтани и малки паркчета с пейки, където можете да обядвате или просто да си постоите.
Относно пазаруването, La Defense не отстъпва по нищо - огромен мол се е ширнал в подножието на Голямата арка и предлага чудно разнообразие от магазини - не е нещо по-различно от тук обаче. Единствената разлика е в това, че там има страхотно кътче за отдих - цялото в зелено и кафяво, с много цветя и интересни пейки, а на различни места по етажите пък има замотани столчета в различни цветове. Французите определено харесват разнообразието и шаренията! Другата (този път по-съществена) разлика с нашите търговски комплекси са цените - в Париж е безумно скъпо, но за сметка на това още в началото на юни цените на дрехи, обувки и козметика падат със 70%, докато при нас в края на август се разпродава това, което е изостанало от лятото или от миналия зимен сезон, като евтините неща почти не си заслужават, или пък няма номера.
Ако сте тръгнали на кулинарен туризъм, открих една страхотна сладкарничка, в която продават истински френски кроасани и ужасно много други изкушения, за които направо ми се реве... Защо и тук няма толкова прекрасни сладкиши?! Направих си труда да намеря адреса на това райско кътче, но трябва да ви предупредя, че не става въпрос за някое изискано френско заведение, а по-скоро за магазинче за сладки неща, така че ако искате да седнете на типично френско кафене, не е това мястото, но ако искате вкусотии, цъкнете тук за адрес и карта. ;)

Ако сте тръгнали на кулинарен туризъм, открих една страхотна сладкарничка, в която продават истински френски кроасани и ужасно много други изкушения, за които направо ми се реве... Защо и тук няма толкова прекрасни сладкиши?! Направих си труда да намеря адреса на това райско кътче, но трябва да ви предупредя, че не става въпрос за някое изискано френско заведение, а по-скоро за магазинче за сладки неща, така че ако искате да седнете на типично френско кафене, не е това мястото, но ако искате вкусотии, цъкнете тук за адрес и карта. ;)
Класически туристи
Имах огромен късмет, защото Катето беше взела и за двете ни The Pars Pass - нещо, което препоръчвам горещо на всички. Това е един много лесен и приятен начин да спестите пари и редене по опашки за забележителности, а в някои случаи да получите безплатно десерт или алкохолна напитка в определени заведения. Продават се различни видове, а нашият беше за два дни. На пръв поглед изглежда, че е невъзможно за толкова кратко време да разгледаш кой знае колко неща, но ако сте ентусиасти и действате бързо, ще се чувствате спокойни в разходката си из Париж.


В комплектчето на Paris Pass има карта за метрото, която се активира при първото използване и след 48 часа "умира". В Париж, както и в София, можете да си купите талон с 10 билетчета за по-малко пари, така че ако ви се наложи, да си знаете. С Paris Pass имате право на безплатни разходки с автобусчето за разглеждане на забележителности в продължение на двата дни след взимането на първия билет. Това си е направо удар в десетката, защото автобусът обикаля повечето забележителности (предимно тези, които са в центъра на Париж) и спира за кратки почивки на всяка една от тях. Вие можете да слезете, да разгледате и да се качите на следващото автобусче, което идва след 30 минути. За любителите на фотографията вторият етаж на автобуса е чудесен, за да направят снимки от високо, които да хващат повече детайли, отколкото могат да бъдат хванати при ходене по тротоара. Проблемът е, че има завои и ако попаднете на някой забързан шофьор (като нашия), можете да литнете от превозното средство (ние не летяхме, де, но не успяхме да направим и кой знае какви снимки, защото обектите минаваха твърде бързо).

Тук и там - навсякъде
Вече ми се губи кога какво точно правихме, но успяхме да обиколим доста неща. Предпочетохме да си спестим гледката от Айфеловата кула, защото щяхме да загубим много време. Вместо това се качихме на Монпарнас (Tour Montparnasse) - втората по височина сграда в Париж - и оттам снимахме символа на Франция. Мен ако питате - това е много мъдро решение ;)

Успяхме да се качим не само на автобуса за разходка из Париж, но се возихме на корабче по Сена - много е приятно, пускат страхотна музика и човек се отпуска и си позволява за един малко по-продължителен миг да се чувства щастлив и без проблеми.

Забравих да спомена, че при всички забележителности в Париж са пренебрегнали английския език при надписите, но за сметка на това има слушалки с превод, откъдето можете да си го изберете и да сте наясно какво виждате пред вас (в случай, че не знаете френски - като мен).
Разходихме се набързо и в Lafayette, което според мен беше най-голямото разочарование. Lafayette е известен френски търговски обект, в който би трябвало да се продават много известни марки на по-конкурентни цени, но още с влизането бях шокирана от илиенския му вид (защото влязохме през приземния етаж на метрото, а не през главния вход) и в крайна сметка решихме, че единственото, което си заслужава да се види там, е красивият таван.

Не, сега съм сигурна, че още повече ще искате да отидете, защото това си е един направо страхотен таван, така че няма да правя повече опити да ви спирам. Като отидете, имате право на 10% отстъпка от цената, ако сте с Paris Pass - не ви изненадах, нали? :)
Предпоследния ден посетихме музея Les Arts Decoratifs (както и да се превежда...). Там можете да разглеждате както цели интериорни решения на отминали епохи, така и играчки от последните десетилетия, а също и интересни мебели и аксесоари с формата и цветовете на различни животни, дрехи, плакати и обявления от миналия век и т.н. Малко е смахнат музеят, но това го прави още по-интересен. Сградата му е част от музейния комплекс на Лувъра - като излезете през задния вход, вече се разхождате из градините на прочутия музей, съвсем близо до стъклената пирамида.

Първата вечер се насладихме на кухнята на Chez Clement - заведение на Шанз Елизе с много интересни хрумки (лампи и закачалки от лъжици), а за последна вечеря се спряхме на легендарното Hard Rock Cafe, където опитах супер вкусна порция панирани в корнфлейкс пилешки жулиени, а накрая получихме безплатно по един десерт (отново благодарение на... вие вече си знаете):

Толкова от Париж засега. Този град, в който изобщо нямах намерение да ходя, когато и да било, всъщност ми се хареса много повече от очакваното. Има куп неща, които не видях, само защото са в покрайнините на Париж, така че се надявам някой ден да направя по-пълна обиколка на града. Пожелавам го и на вас!
Коментари
Публикуване на коментар