Рим - вечният град (2012)

Пристигаме в Рим рано сутринта, а температурата вече е 30+. Още с първите глътки въздух извън самолета ми стана ясно, че дишането няма да е лека задача, но понякога сбъдването на мечтите създава известен дискомфорт. Понасянето на горещината през юли не е нещо, което да ми се опре, така че самоотвержено се запътвам към изхода, за да си търся багажа. Последва пропилян ден заради лоша организация, но ще го пропусна и ще започна по същество:

Ден втори

Според Бепе Севернини, хората, посетили Италия, се делят на два типа: такива, които се влюбват в нея, и такива, които остават крайно разочаровани.  Чудно ми е как човек, който може да открие поне шест значения на червения светофар (който, между другото, в големите градове в Италия е с тройно по-голяма окръжност, отколкото тази на жълтия и зеления), е бил способен да направи подобно обобщение. Интересно, но пък очаквано, аз също стигнах до извода, за който Жоро е писал в своето ревю за "В главата на италианците" - Италия и италианските привички, слабостите на италианците и техните специфични особености на характера не могат да изненадат българина. Просто защото адски си приличаме! И така, чувствайки се някак у дома си, макар отвсякъде да ми говореха на руски (почти не чух италиански през целия ни престой в Италия), започнах да опознавам малко по малко тази красива страна.

Нашето женско пътешествие започна от Рим.

Сещате се за площад "Испания", нали? Големи стълби, на които са насядали млади хора, но не чоплят семки, а оживено разговарят и ръкомахат с ръце. Това беше моят стереотип за Рим - точно това исках да преживея, но преди доста години. Когато най-после се озовах във Вечния град, исках да разгледам всичко друго, но не и главните туристически забележителности. Ще ми повярвате ли, че минах покрай площад "Испания", само защото се загубихме и се озовахме на това място? 

Въоръжени с идеи, но не и с вода...

Предварително си взех пътеводител в римските лабиринти - малко наръчниче "Пеша из Рим" на National Geographic. Изчетох го и с цветни листчета отбелязах местата, на които ми се искаше да отида. Когато първият ден пристигнахме в хотела и посочих картата в това пътеводителче на рецепциониста с въпроса "Къде сме?", той описа два пъти окръжност във въздуха над картата на Рим и заби писеца на химикалката в плота на 10 см от книжката... Това донякъде обяснява защо първия ден единствената възможност да видим Рим беше организираната разходка с групата през нощта...

Рим през нощта не е толкова светъл и дразнещ, колкото би могъл да бъде, стига да поиска. Oсветление на сградите и фонтаните е по-скоро намек за такова, което сякаш по-скоро обвива в мрак, отколкото да хвърля светлина върху града и неговия център. Тази лека загадъчност се връзва донякъде с наблюденията ми, че италианците всъщност са затворени и дистанцирани. Това впечатление оставиха у мен спуснатите щори и кепенци на всички прозорци в градовете. И не само - италианците може и да пеят, докато те обслужват, да ти се усмихват и да ти благодарят искрено, но дори тогава се усеща някаква дистанцираност. А може би причината сме ние - туристите. Че кой би искал да се раздава на поредния турист, хилядният за това лято. Ако допускаха хората до себе си, сигурно щяха да са още по-откачени, отколкото както си ги представяме понякога... стереотипно :)

В дворовете на Ватикана

Денят, в който се запознахме с Рим, беше ужасно изтощителен. Най-вероятно защото бяхме на организирана обиколка. Моята стратегия беше да не слушам, само да разглеждам. Посетихме Ватикана и тук е мястото да реша на коя страна съм: на тези, които твърдят, че не е кой знае какво и спокойно можеш да минеш и без километричните опашки, или на тези, които отиват в Рим с едничката цел да се докоснат до безумно многото произведения на изкуството, които се намират отвъд стените, охранявани от симпатичната швейцарска гвардия. Не мога да реша. Ако сте човек на изкуството, задължително отидете там. Не, още по-добре: заживейте там!

Мисля, че ще ви е необходим един цял живот, за да разгледате всичко, а не мога да си представя още колко време ще ви е нужно, за да го усетите изцяло и да разберете каква е историята на всяко произведение. Ако обаче търсите съвсем различни емоции, падате си повърхностен тип като мен, който не държи да види Микеланджело в оригинал и да му съскат "Шшшшшсссссшшшш, ссссшшшшшссссс", докато разглежда Сикстинската капела, спокойно можете да си спестите разкарването. И все пак... да отидеш до Рим и да не видиш папата... аз не можах да устоя :)

Най-интересната част на Рим все пак си остава зад опашката на коня на Виктор Емануил II. Най-красивата пък, според мен, е площад Венеция, но нека имаме предвид, че не съм видяла кой знае колко, така че не го приемайте за окончателно решение. Та става дума за Колизея и връх Палатин. Така и не ги разгледах подробно, но и отвън си е достатъчно величествено. В общи линии реставраторите в Рим знаят какво правят - всичко в този град, извадено от миналото, е внушително и интересно.

Най-страхотното изживяване обаче за нас се оказа посещението на "Сан Клементе" - базиликата, в която се намира гробът на Св. Кирил. Под сградата има останки от предишен храм, датиращ от IV-V век, а още по-надолу можете да се промъкнете в останките на сгради от I-II век, според някои - езически храмове. Ще ви излъжа, ако не призная, че усещането си е направо злокобно. Девет метра под земята, отвсякъде се чува шуртенето на подпочвени води, минаващи кой знае откъде, влага и приглушена светлина - да се върнеш назад във времето е абсолютно възможно. Посещението на "Сан Клементе" беше неповторимо изживяване и го препоръчвам на всеки, който се озове по някакъв повод в Рим.

Вечерта завършихме разходката на по чаша сангрия и купичка тирамису, докато изчаквахме автобуса, който да ни откара на прохлада в хотела.

Ден трети

Рим. Самостоятелна разходка. Моя идея, която мисля да ви споделя.

Сигурно има милиони начини да прекарате един свободен ден в Рим. В зависимост от това, какво точно ви интересува, можете сами да си съставите програма. Аз така и не успях да посетя Ботаническата градина, но измислих една приятна алтернатива, която ни ангажира за цял ден - от 9 сутринта до 7 вечерта. Вие можете да я приложите в обратен на нашия ред, което ми се струва по-удачният вариант. Ето как постъпихме ние:

Piazza del Popolo

Стоварихме се на площад "Венеция", откъдето поехме без отклонения по улица Corso. Голяма улица, много магазини, малки тротоари. Първата ни точка, на която направихме пауза, беше Piazza del Popolo, където се порадвахме на фонтаните и продължихме на изток към Tempio di Esculapio, което се оказа прекрасно езерце с чудна растителност и много живот: костенурки, гълъби, патици, водни кончета, истински кончета (с представители на органите на реда върху гърба си). Красиво е и е само на крачка (буквално) разстояние от Villa Borghese, което беше и крайната ни дестинация.

Паркът е голям - в него можете да разхождате домашен любимец или пък децата си - пеша, с колело, на рикша или на влакче. Има достатъчно сянка, така че да се спасите от горещините от обяд до към 18 часа. Няма нужда да се притеснявате от кой знае какъв наплив от хора - когато ние си тръгнахме към 3 часа, останалите тепърва се събираха, за да се спасят под сянката на красивите дървета, но определено имаше пространство за всички, дори може да се чувствате съвсем откъснати, седнали на някоя пейка, ближейки ванилов сладолед. Ние обаче бяхме пристигнали рано и вече нямаше къде да се въртим- разходихме се, порадвахме се на всичко, най-вече на любимото ни (вече) фонтанче, където потопихме ръце и се напръскахме обилно с вода.

Тръгнахме обратно по Via del Corso, като минахме улицата и нейните пресечки на зиг-заг. Чудно решение - не остава нищо, което да не сте видели, а в това число говоря и за две основни туристически атракции - фонтанът Ди Треви и площад "Испания".

Казват, че е задължително да се изгубиш в Рим. Ако си с метро, може би е по-лесно. Ние обаче бяхме пеша и ми се наложи да положа известни усилия, за да обърна посоката, да се завъртим в кръг, да обходим два пъти via del Tritone (е, още един фонтан за спомен :)) и да се върнем на нашата любима улица. Дори стигнахме навреме за автобуса, което ни спести към 40 евро за такси, така че бяхме прилично доволни от хубавата ни карта. Като споменах карта, хотелите и заведенията за хранене в Рим разполагат с много удобни листчета, на които е отпечатана карта на Рим, оградено е мястото, където се намирате (хотел, ресторант) и където се предполага, че трябва да се върнете, така че където и да попаднете, винаги можете да се снабдите с такава карта, на която са отбелязани и топ забележителностите на града. Хубаво е и да ви успокоя, че улиците са прилежно написани на каменни плочи (е, може и да са от друг материал), закачени на сградите, а това, че са много къси, според мен е предимство при ориентацията. Via Laurina например е няколко крачки - какъв кеф :) Друго си е обаче Via S. Giovanni in Laterano...

Докато бях в Рим, мислех, че повече няма да се върна. Сега си давам сметка колко краткотраен и повърхностен е бил досегът ми с този град, независимо колко наситен и емоционален беше за мен, на фона на цялата история и живописни места, които се крият на всяко ъгълче, което не съм посетила. Надявам се, че пътищата пак ще ме отведат натам, нали уж всичките водели към Рим!

Вижте още от Италия:

• Венеция
• Монтекатини
• Флоренция