Венеция (2012)

Ще ми бъде трудно да напиша пътепис, с който да съм ви полезна. Затова реших да ви спестя думите и да ви споделя един фото-разказ, който говори сам за себе си. Единственото, което все пак ми се иска да отбележа, е промяната в моето отношение към този град. Когато заминахме за Италия, нямах никакво желание да посещавам Венеция. По принцип град във водата (или под водата), не е нещо, което ме привлича.

Бях слушала разкази за това как площадите се наводняват с мръсна вода, как в определени сезони мирише ужасно, но пренебрегвах думите на тези, които ме уверяваха, че Венция е много красива. И това си има хубавата страна - сега вече видях с очите си, че това е един наистина великолепен град - красив и интересен, заплетен и изненадващ. Не е романтичен, както може би си го представяте, ако не сте били там, но магията изобщо не се крие в евтиното шампанско на гондолата, която ще ви разкара нагоре-надолу за 15-20 минути... Романтиката се крие на друго място и ви стискам палци да го намерите сами за себе си.

Венеция:

Оранжево и синьо - цветовете на Венеция.

Сградите са красиви не само заради детайлите, на които трябва да отделите специално време и да ги разгледате, но и заради цветята, които са характерни за балконите и прозорците в цяла Италия.

В далечината се вижда кран, тъй като строителството във Венеция, както и опазването на сградите в целия град, са приоритет на населението там. За съжаление, ако учените са прави, Венеция няма никакъв шанс срещу природата, тъй като нивото на водата бавно се покачва и до 100 години ще потопи града (не като в приказките за Атлантида или като в последната серия от Ice Age, но все пак...). Аз обаче на такива прогнози не вярвам - няма нищо предсказуемо в този свят :)

Районът около Венеция е известен с производството на изящни дантели.  Тези дами танцуваха и забавляваха публиката, демонстрирайки колко разнообразна и красива може да бъде дантелата.

Типична "улица" във Венеция. 

Много от пощенските кутии, които видяхме, имаха по едно или повече такива лъвчета. Символ на града е крилатият лъв. Статуетка на животното получават филмовите звезди по време на фестивала във Венеция, но ако и вие търсите признание за таланта си (какъвто и да е той), може да потърсите някоя фигурка от търговците на площада или в магазините за сувенири и да се самонаградите. ;)

Не е хубаво да останеш без пари във Венеция... Но винаги се намира магазинче като това, в което можеш да си купиш пастичка за 1-2 евро. Този сладкиш беше най-вкусното нещо, което опитах в Италия: обилно напоена шоколадова паста, слепена с конфитюр от кайсии - толкова просто, а истински вълшебно...

Спирка на градския транспорт във Венеция.

Венеция не може да се разгледа за няколко часа - времето, с което ние разполагахме. Остана да ме тормози въпросът: "А какво има, когато завиеш натам?"

Мечките също са на почит в този град... Всъщност видях повече мечета, отколкото лъвове. На всеки ъгъл можете да си закупите и венециански маски или пък изделия от венецианско стъкло. Цените са космически, особено за стъклото, обаче винаги можете да си вземете стъклено бонбонче, което хем е спомен, хем е симпатично. Ако решите да си купите обаче чаши или нещо по-голямо от размер на нокът, започнете да събирате отсега :)

Един малък приятел, с когото кръстосахме пътища няколко пъти през деня. Предимството да си бебешор е очевидно - защо да чакаш на опашки, като са оставили тоооолкова голямо място за преминаване под огражденията... Жалко, че родителите не се възползваха от гения на сина си - може би за тях преминаването нямаше да е чак толкова лесно ;)

Мостът на въздишките свързва Двореца на дожите със затвора. По него са минавали осъдените затворници и са въздишали тежко, поглеждайки през малките прозорчета към любимата си Венеция. Сега е един от символите на града, а най-вероятно заради красотата си е предпочетен от производителите на софтуер за телефони, тъй като го имах като предефиниран wallpaper на моя телефон. Като се замислиш - странна работа... Става въпрос за осъдени хора, не за любовни въздишки... Все пак ми е любопитно да погледна и отвътре.

Така ще запомня Венеция - с мостчетата, малките площади и красивите прозорци, отрупани с ярки цветя. Разказът остава недовършен, защото макар да я видяхме, не сме й се наситили. Кой знае - може би някой път пак ще "доплуваме" до Венеция. А на вас пожелавам пълноценно изкарване, ако някога посетите този град, както и приятно лутане из улички, мостчета и канали - да я разгледате цялата и в детайли. И гледайте да си организирате посещението сами, за да не бързате и да избирате сами маршрутите си - не е непосилно, нито трудно :)