Съботно-неделни пътешествия

Попадали ли сте в тази ситуация: живеете в София и искате да се разходите някъде наблизо, но да не е Витоша. Хем да е градско, хем да има природа. Хем да е диво и красиво, хем да има басейн, където да се топнете и да се попечете на хубавото слънце. Е, ние бяхме пред същата дилема. Измислихме един маршрут, който отговаря на всичко, което търсехме. Заредихме се с много енергия и страхотни изживявания, така че искам да го споделя с вас и да ви го поднеса като предложение за следващия уикенд.

Дали ще тръгнете в петък или в събота сутринта - не е от значение. Посоката обаче е важна: хващате магистралата към Ботевград, отбивате се до Враца и паркирате в паркинг пред някой хотел или къща за гости във Вършец. Сами по себе си тези места могат да бъдат разгледани страшно бързо, но комбинацията им е толкова добра, че ще я повторите ;)

Ботевград

За Ботевград не мога да кажа много, което да ви е от полза, защото вашето изживяване няма как дори да наподоби моето. За мен Ботевград е баницата на баба, червените едри домати в градината през лятото, терасата на къщата и сладките приказки с моите роднини. Лишен от цялата тази благодат, Ботевград не би могъл да носи същото очарование на един обикновен турист, каквото носи на всички нас, които с нетърпение прекарваме края на седмицата на място, което наричаме свой дом. Въпреки това обаче градът е чудесен избор за една по-продължителна разходка, която може да започне от неговия център, да мине през парка и да свърши в някое от кафетата при часовниковата кула. Не мога да ви кажа техните имена, защото никога не съм им обръщала внимание. Най-котиращото се сред всички тях обаче е "сладоледеният бар", който съществува откакто се помня. Някога, в далечните времена на моето детство, баба ме водеше на мелба с чадърчета и разгъващи се хартиени пауни. Към днешна дата не ви го препоръчвам. 

Най-забележителното в града е часовниковата кула. Ако минавате към 9 вечерта, можете да чуете химна на Ботевград да се носи по целия централен площад, но пък ще пропуснете работното време на общината, където можете да си вземете печатче за книжката с туристически обекти. Градският парк не е поддържан, но въпреки това е приятен за разходка, каране на колело, четене на книжка... Новият исторически музей обаче си заслужава вашето внимание, така че му отделете поне малко време. 

В малкото ресторанти няма да намерите нещо кой знае колко интересно или вкусно, защото в града хората си ядат вкъщи. Ето това е тънкият момент, който може да добави стойност на разходката ви до Ботевград - ако познавате някого там, непременно му се натресете на гости. Почти всички там са обсебени от храната и от това тя да е в изобилие. Няма такова нещо като ядене на крак - ако ще има дори кюфтета, трябва да има и салатка, гарнитурка, компотче, туршийка, чушки с чесън и копър, винце, хляб по 5 филии за всеки, безалкохолно... Хранителните магазини около града продължават да се множат, но и 100 да станат, пак ще имат клиентела, защото домакините в Ботевград обменят полезна информация за продуктите и промоциите толкова светкавично, че всяка информационна агенция би завидяла за ефективността им. По всяко време се знае къде е най-прясно месото, къде са на промоция бананите, млякото на кого е най-добро и евтино, какви зеленчуци са докарали на борсата и т.н., и т.н. Това суетене и подбиране обаче води до един безспорно страхотен резултат: пищни и вкусни трапези, от които лично аз не веднъж или дваж съм облажвала :)

Така и така сме на вълна похапване, няма как да не подчертая колко задължително е да се отбиете в "Чайка" за един обилен и вкусен обяд - страхотен ресторант (има си и хотелска част), "перлата на прохода Вратцата" във Враца. Това място, освен че е приютило приказна природа между високите и магически скали, също така е дало поле за изява на фантастични готвачи. Можете да опитате поне 4 -5 вида хляб, а дори най-простите неща като боб и шишчета са невероятно вкусни! Обслужването е бързо, а сервитьорите са ведри и разговорливи. Чудесно е - всеки път, когато ходим там, чревоугодникът в мен танцува от радост.

Но стига толкова за кулинарния туризъм! Грехота би било да посетите Враца и да не разгледате Леденика! Това е една от най-живописните и красиви пещери в България - задължителна спирка за всички, които обичат природата.

Вършец

След като сте готови да продължите, хващате разбитите пътища към Вършец. Наистина ви трябват здрави нерви, ако сте избрали по-краткия маршрут, но ако държите на гумите и на колата си като цяло, първо трябва да се доберете до село Сумер, откъдето да се спуснете към Вършец. Пак си има дупки, но определено ще пътувате с по-равномерна и висока скорост, отколкото с 20 км/ч, от дупка в дупка. Бележка: Между другото, мисля, че пътят вече е оправен. 

Вършец ми хареса много! Тихо, спокойно, красиво, напевно... Нещото, което ме впечатли най-силно, е разнообразието от дървесни видове. Има толкова много дървета и толкова различни, а стоят едно до друго в такава живописна картина, че ти се иска да седиш и да ги наблюдаваш с дни, с месеци, с години... Когато се разхождаш из Вършец, се докосваш до различни етапи от нашата история, като най-силно се усеща буржоазния разцвет от началото на миналия век - красиви вили, ярки цветове, страхотен парк с минерални бани - някои сгради са реставрирани, други се превръщат в призрачно видение сред буйната зеленина. Въздухът е толкова мек и чист, прохладно е, свежо и зелено - не случайно Вършец е "Град на здравето" и е привличал елита на обществото ни в своите вили за почивка, забавление и дори в казиното в  центъра, което е било царска слабост.

Ако пък искате да се отдадете на свещен мързел, без да излизате от вратите на хотела си (не ви го препоръчвам, но и това е възможно), то има достатъчно богат избор на места, в които ще се възползвате от пълна SPA програма и то на отлично ниво. Ние посетихме хотел "АТА" и останахме много доволни, затова ще си позволя да ви го препоръчам: стаите са просторни и хубави, терасите гледат към външния басейн и към зелените възвишения отвъд оградата на хотела, има си всичко: от сауна, през джакузи на открито до различни видове масажи. Когато лежите в стаята, се чува шумоленето на листа и стичаща се вода...

За някои във Вършец може да е твърде "пенсионерско", но според мен точно от това има нужда човек от време на време, за да си почине хубаво от целия стрес, шум и кич, който ни заобикаля ежедневно.

Желая ви хубава седмица и ако имате някакви други идеи за интересни места за съботно-неделни разходки от този тип, можете да ги споделите като коментари, за да имаме повече алтернативи!