Париж е най-красив, когато вали... (2013)

Или поне така мислят някои хора. :)

Мен обаче нищо не може да ме убеди, че слънчев Париж, облян в блещукащи отражения на позлатените елементи по оградите, отразяващ светлината в белите повърхности на сградите и греещ в усмихнатия ден не е за предпочитане пред сивия град, захлупен от мрачните облаци над Айфеловата кула.

Всъщност облаците ни бяха постоянна компания още при излитането от София и така през цяла Европа. Пътувахме над нещо, което кулинарите биха определили като добре разбити белтъци с меки връхчета, оставени от бъркалките на миксера. Не видяхме Шанз-Елизе от птичи поглед, но пък по-късно имахме възможността многократно да се разхождаме по нея и дори да се приютим от дъжда в един от уютните барове в една от многото ѝ преки. Предполагам, че човекът, който се е изказал толкова ласкаво за дъждовния Париж, е бил заклет любител на пастис или на пасти, така че спокойно се е любувал на дъждовните капки, стичащи се по прозореца на кръчмата или на кафенето, докато забързани парижани и туристи са препускали през дребните локви, зарадвани от факта, че небето ще се погрижи за вечерния им душ.

Музеят "Орсе"

В Париж съм за втори път. Имам чувството обаче, че виждам го за първи път и съм сигурна, че не съм единствената, която е останала с впечатлението, че цял живот няма да е достатъчен, за да опознаеш този огромен град. Въпреки това някои неща си бяха същите - хубавата компания, вкусната храна и тъмнокожите търговци, на чиито ръце подрънква истински хор от стотици миниатюрни Айфелови кулички. Имаше и разлики - на летището имаше повече служители, които говореха английски и като цяло французите бяха доста по-любезни, но за сметка на това първите представители на органите на реда, с които се сблъскахме (не в пряк контакт, за щастие), бяха униформени с огромни автомати, които не действат никак ваканционно на бедните туристически души.

Едно розово видение в Монмартър

Този път разходката ни започна от квартала Монмартър, за който не съм ви разказвала. Според пътеводителя на Nat Geo, това е място, което носи "духа на Стария Париж". Построен е на хълм и за разлика от центъра, където ще си счупите краката от ходене, за да стигнете от едно място до друго, тук уличките са малки и китни, стълбищата са пълни с хора, а на всеки ъгъл можете да се насладите на произведенията на съвременни парижки художници. Черната котка (Le Chat Noir) ще ви хвърля зловещ поглед от всяка сергийка или магазин, което ме кара да вярвам в здравия разум на французите, които очевидно не приемат клетото създание като вестител на лоши новини или събития.

Есента вече е нашарила и градините във Версай

За мен най-красивото нещо в Монмартър е базиликата "Сакре Кьор". Строежът ѝ е започнал през 1875 г и са необходими почти 40 години, за да бъде завършен. Издигната е от материал, разновидност на варовика, на който дължи бледия си бял цвят. Отвътре е красива и величествена и стига да не пристигнете по време на служба, можете да снимате за спомен, но задължително без светкавица.

Ако искате да обгърнете цял Париж с поглед, можете да се качите на купола и да се насладите на гледката. Същото можете да направите и пред самата базилика, където огромното стълбище, което води към храма, е изцяло предоставено на туристите, които могат да седнат спокойно и да помечтаят. За по-нетърпеливите има туристическо влакче - мернах го с периферното си зрения, затова не мога да ви кажа много за него. 

Базиликата "Сакре Кьор"

Монмартър е и кварталът на кабаретата. Тук е световноизвестното Moulin Rouge, възпято в песни и мюзикъли. Щракнахме се пред него за спомен, но домакините ни бяха подготвили една незабравима изненада и вечерта се насладихме на програмата в не по-малко известното LIDO на Шанз-Елизе. Еротичното изкуство се променя през годините, както се променя и неговата аудитория, затова съвременните представления са истински спектакли, преливащи от пищни костюми и хумористични закачки с публиката. Представлението не губи скорост и динамиката, в която пулсират изпълнителите, е завладяваща. Телата са красиви, костюмите са невъобразими, а движенията - по френски елегантни. Ако и вие искате да обикнете дъждовния Париж, то задължително трябва да се покриете от бурята в някое кабаре - тези пъстри капсули на времето, които ви връщат в света на Жан Аврил. 

По време на престоя ни в Париж имахме възможността да пренощуваме в квартал с историческо значение за нашата мила родина - Neuilly sur Seine - или предградието, където е подписан Ньойския мирен договор, поставил край на участието на България в Първата световна война. Към днешна дата това предградие е елитен парижки квартал, встрани от бизнес центъра на Париж - La Defense. Красиви улици, широки тротоари, кестенови дървета и частни кооперации с романтични дворчета, модерни ресторанти и пъстър неделен базар - Neuilly е малък оазис, далече от шумния и ярък туристически център. 

Дворец - произведение на изкуството

Една от главните ни дестинации беше Версай. Тъй като миналия път не успях да се насладя на щедрата доза въображение, която е увековечена в сградата, помещенията, картините и градините, този път решихме да му отделим цялата си събота. Началото ни беше малко хаотично, защото не си бяхме направили труда да разучим точно как трябва да подходим към нещо толкова мащабно, но в крайна сметка успяхме да обиколим двореца, да разгледаме градините и дори да направим пикник в парка, който е отворен за обществено ползване. Накрая се разходихме по улиците в търсене на кафене, което да предлага апетитни кроасани, но с нашия шантав късмет този ден, попаднахме на улица за изискани тоалети и сватбени рокли. Оттам ни тръгна на сватби - през следващите дни видяхме няколко двойки младоженци, като с едни от тях дори си направихме обща фотография. 

Не пропускайте слушалките, които раздават на входа, за да разберете повече за отделните детайли в тази спалня.

Ето няколко съвета, които мога да ви дам, ако и вие искате да посетите това величествено място: 

• Отделете му целия си ден. Макар дворецът да се разглежда за около час и половина от средностатистически турист като нас, при по-спокойно темпо и по-продължително вглеждане в детайлите на картините, ще прекарате значително повече време в сградата. 
• Вземете си слушалка, за да чуете лекциите, предвидени за повечето стаи и зали, през които ще минете, в случай, че нямате екскурзовод. 
• Входът е само 15 евро за възрастни, а ако сте под 26 години и жител в страна-член на ЕС, може да влезете и безплатно. 
• Хубаво е да предвидите разходката си така, че в 17:00 да сте на линия за музикалното шоу с фонтани, което се случва в градините. 
• От 18:30 пък входът за тях е напълно безплатен, но от друга страна това е приемлива опция само за по-продължителните слънчеви дни през лятото, защото през есента много от лабиринтите са заключени и няма да имате пълен достъп, да не говорим, че е по-приятно да разглеждате на слънчева, вместо на приглушената светлина, едвам просмукваща се през свъсените облаци. Малко дъжд обаче не е за отказване - придава още повече романтика на пейзажа. 

На пазар в Париж

Неделята посветихме на безгрижни разходки: една до неделния закрит пазар в Neuilly и една до основните туристически забележителности. Попихме толкова много гледки - от щандовете, отрупани с прясна риба и потресаващо миризливи сирена (но пък много вкусни) до величествените сгради на Notre-Dame и Лувъра. Повисяхме в градините на "Тюйлери", вместо да висим на опашка пред Musee D'Orsay и се шмугнахме незаконно в Аквариума, тъй като пристигнахме извън работното му време. 

Частичка от Лувъра

Страничен изглед към вдъхновяващата "Нотр Дам", известна като "Парижката Света Богородица"

Есенният рог на изобилието :)

В понеделник сме пак на летището, този път се прибираме обратно в София. Дори там намерихме начин да изживеем поредната кулинарна наслада, този път в био ресторантче с много вкусни тарти и банофи пайове.

И така! Back to reality...