Няколко дни във Виена - ден за забележителности

Откакто се върнахме от Виена, постоянно имам една или друга причина да си спомням за престоя ни там и да копнея за това да отидем отново! С днешния пътепис мисля да се завърна в този град и да се разходя по улиците, да разгледам за пореден път забележителностите, но този път - заедно с вас.

Трябва да призная, че ние не сме от най-примерните туристи, които в името на всичко, държат да обикалят до припадък, само и само да не изпуснат едно или друго нещо, препоръчано от пътеводителя. Винаги изготвяме наша собствена програма, съобразена с времето през деня и със собствените ни интереси, в която оставяме местенце за дълги обеди и минутки бездействие, в които просто се наслаждаваме на емоциите и всичко, което ни се случва. Това е причината, поради която в пътеписа няма да откриете разкази за места, без които един пътепис за Виена не би могъл да бъде завършен, но пък съм сигурна, че повечето от вас са ги посетили и могат да споделят по нещичко за тях в коментарите.

В пътеписа на Веселия кошер все пак ще си говорим за двата символа, с които всички свързваме столицата на Австрия, а именно - катедралата "Св. Стефан" и Виенското колело. 

Stephansdom

Ще започнем обиколката си от Stephansdom - величествената катедрала в центъра на града, чиято най-висока кула се извисява на 137 метра, и от върха на която може да хвърлите поглед към калдъръмените улички и търговските улици, които я заобикалят. Смята се, и то не без основание, че това е най-важната туристическа точка във Виена, абсолютният център, и когато ние, туристите, си търсим квартира или хотел в града, винаги използваме "Свети Стефан" като отправна точка за това, кое е "близо" и кое - "далече". Истината е, че дори да нощувате на километри от катедралата, транспортът е толкова бърз и удобен, че можете за минути да се разхождате между прохладните стени на храма, или пък да завършите деня си по "Кертнер щрасе" / Kaertner Strasse.

Според пътеводителя, с който разполагам аз, катедралата е построена през 1160 година, но от нея не е останало нищо. Следват векове на повторно изграждане и нови пожари, за да се стигне до наши дни, когато това гигантско здание се извисява заплашително, но и очарователно, над нас, докато се опитваме да я обхванем с поглед. За мен "Свети Стефан" е плашеща. За други - най-красивата сграда, която са виждали. Може би направих грешка, че я видях за първи път вечер, когато черните ѝ сенки ме връщаха столетия назад и изтръпвах в страхопочитание, а може би повече в страх, но дори на дневна светлина бях по-скоро впечатлена от силата, която излъчва, отколкото от красивите и невъобразимо сложни детайли по изпълнението на нейната фасада.

Площадът на катедралата е заобиколен от интересни магазини: за цветя, книги, шоколади. На снимката: влакче във фирмения магазин на австрийските вафли Manner.

Ако сте ентусиазирани да видите Виена от ,високо, можете да се качите на кулите. Също така може да изчакате екскурзовод, който да ви разкаже повече и с когото да обиколите цялата катедрала. Достъпът до нефовете и кораба е безплатен, но виенчани са предвидили платени атракции за туристите, които си заслужава да бъдат посетени. Ние се възползвахме от екскурзоводските услуги на един младеж, който на кръгъл час провежда разходки из катакомбите под катедралата. Не съм изследвала подземията на Париж и предполагам, че там е даже още по-забележително, но и тези под катедралата "Свети Стефан" не са за изпускане. Ще се разходите из "нови" и "стари" коридори, дълбоко под земята, за да видите сортираните кости на хиляди виенчани, които преди стотици години са били хвърляни в общ трап в самия храм, докато тежката миризма не е покосявала дори някои от идващите за молитва. Преживяването не е страшно, по-скоро интересно, така че няма проблем и за хора с по-разклатени нерви. Таксата за катакомбите е 5 евро и се плаща на екскурзовода, когато ви изпрати отново към дневната светлина - това може да го приемете и като един вид завръщане от отвъдното и чувството е изключително странно и объркващо.

Wiener Riesenrad

Пратерът е увеселителен парк във Виена, известен най-вече със старото си виенско колело/ Riesenrad (Рийзенрад). Някога това е било просто място за спокойни разходки при хубаво време, но днес на всяка крачка са издигнати атракциони, които гарантират на посетителите незабравими моменти и в много от случаите тези моменти са свързани с разстроени стомаси. Причината е, че на всеки ъгъл има такива въртележки, които не признават законите на гравитацията и могат да ви въртят и преобръщат във всички възможни посоки. Влакчета и пързалки слагат в малкия си джоб Виенското колело, но ви съветвам да не го пренебрегвате, макар и да не изглежда кой знае колко вълнуващо. Най-старото съоръжение в парка пази своята история и преди да се качите в кабинката, ще имате възможността да разгледате нещо като мини музей на историята на Пратера през годините. Когато огледате всички стари кабинки, в които са направени специални инсталации, може да забавите темпото и да разгледате Виена от най-високата точка на Riesenrad. 

Достъпът до парка е свободен, но всяко съоръжение има своя собствена такса. Входът с Vienna Card за Виенското колело е 8 евро, а обикновеният билет е 9 евро. След като заплатите тази сума и разгледате изложбата преди изкачването, ще бъдете заснети от служителите в малка инсталация, която наподобява една от кабинките, и с помощта на Photoshop ще бъдете монтирани, сякаш разглеждате града от най-високата точка на колелото. Това удоволствие се плаща отделно и не беше евтино, но за съжаление не помня колко точно, така че оставам на вас да разберете. ;) Друга услуга, която може да поръчате отделно, е използването на ресторант-кабина, в която да обядвате или да вечеряте, докато Виенското колело прави окръжност след окръжност. Класическа романтика! Както може да се досетите - перфектно за предлагане на брак например. Ако нямате този късмет, все пак ще имате възможност да се утешите с "най-добрите виенски шницели" (според рекламните брошурки, които ви дават заедно с билета), но пък във Виена на всяко място предлагат само "най-добрия" и "най-вкусния" виенски шницел, така че утехата не е голяма. Когато се качите в клатушкащите се, очукани и надраскани кабинки, със сигурност ще се чувствате леко прецакани (като Жоро), но не забравяйте, че сте в синхрон с една историческа забележителност и имате възможност да се насладите на простичките неща - като цъфналите дървета или любопитните сгради в далечината. 

До Пратера може да стигнете с U1, U2 и трамвай О и 5. По съвет на нашите приятели то Виена, можем да ви препоръчаме да си хапнете местния деликатес, който представлява гигантска мекица, обилно намазана с чесън и масло. Моят съвет пък ще бъде да си напнете от нея, чак след като се се извъртели на всички въртележки, защото усилието да запазиш тази ароматна вкусотия в границите на хранопровода си, когато висиш надолу с главата, са много, много тежки и не водят до нищо хубаво. В този ред на мисли - като цяло изживяването на доста от атракционите в парка е ужасяващо за човек, който няма нужда от излишен адреналин, но видяхме и доста хора, които просто нямаха страх от нищо и хвърчаха нагоре-надолу, заклещени във въртележки с формата на змии, гушери и каквото друго ви хрумне. Една от най-приятните пързалки за мен е водната и да - ще се изпръскате доста, когато кръглата лодка започне да се върти с бясна скорост, но пък е толкова забавно!

Ето че думите отново станаха повече, отколкото ще имате търпение да прочетете, затова оставям следващите спирки за по-късно. В нова публикация ще отдадем дължимото на дворците, както и на най-високата сграда във Виена, а също така ще направим една панорамна обиколка из центъра на града.

Ако вие се сещате за нещо, което бихте допълнили към този разказ, ще се радвам да го споделите в коментарите!