Няколко дни във Виена - ден за развлечения

И така, вече сте пообиколили Виена, видели сте зоологическата градина, хапнали сте торта Сахер, напазарували сте разни нещица, наред със сувенирите от дворци и катедрали, но ви остава един свободен ден... Предлагам ви да се качите с мен на трамвай номер 1 и да направим една бърза обиколка около центъра на Виена, за да ви покажа няколко неща, които не намериха място в пътеписите досега, но пък смятам, че заслужават вашето внимание.

Ето го и трамвая ;)

Качваме се на трамвая от първата спирка и за съвсем кратко време се озоваваме в центъра. Минаваме покрай операта, а отляво виждаме розовите масички и столове на една от най-популярните сладкарници във Виена - Aida. Малко по-надолу е останал сгушеният между сградите малък търговски център на Kaertner Ring, в който открихме прекрасен магазин за детски играчки и разбира се - купихме си от тях за спомен.

Част от фасадата на Австрийския парламент

Напред в маршрута ни сме набелязали да разгледаме Австрийския парламент. Тъй като не мога да ви разкажа за интериора на сградата, ще останем по местата си в трамвая и само ще поогледаме отстрани. Когато обаче посетите Виена наистина, а не само виртуално чрез блога, ще имате възможност да се включите в някой от организираните турове за посетители. Ние го пропуснахме, тъй като трябваше да чакаме около 3 часа, а имахме и доста други спирки. Хубавото е, че това е едно от местата, на които може да откриете брошури на български, така че да обогатите малко познанията си. Ето чат от това, което пише там:

"През повече от стогодишната си история парламентарната сграда, намираща се на виенската улица "Рингщрасе", е подслонявала различни парламентарни организации. Първоначално тя е била седалище на Райхсрата, двукамерен парламент в Австро-Унгарската империя... Архитектурният план е трябвало да напомня за антична Гърция като "люлка на демокрацията"... През Втората световна война зданието на Парламента е силно засегнато от бомбардировките като сградният фонд е разрушен почти наполовина..."

Сега, разбира се, сградата е напълно възстановена, като външните лица могат да се любуват на близък до оргиналното ѝ звучене вид, докато работещите в нея се възпoлзват от удобна и модерна заседателна зала.

Мисля, че трамвая избяга много напред и не успях да ви разкажа за площада, на който всяка година се провежда известният Виенски коледен базар, но за сметка на това вече наближаваме Дунав и ще ви накарам да се вгледате в далечината. Реално не знам дали от трамвая може да видите това, което ви показвам, затова ще ви прекача на метрото, след това и на автобус, за да излезем малко извън центъра и да се качим на най-високата сграда във Виена - Donauturm.

Донаутурм е свидетел на много романтични прояви на чувства: от първото "Обичам те!", първата целувка, та чак до сватбеното тържество. Докато пътувате с ултра бързия асансьор с прозрачен покрив и наблюдавате сивите стени на тунела, по който се изкачвате, едва ли ще предположите, че 252-метровата кула е такова любимо местенце за влюбените двойки. Трябва обаче да се качите в сладкарницата и в ресторанта на самия връх, за да усетите тръпката от това да наблюдаваш ширналата се пред теб красива столица на Австрия. 

Ако имате късмет, платформата на ресторанта и тази на сладкарницата може да се движат и да правят пълен кръг, така че гледките да се сменят пред очите ви, без да ставате от мястото си. Ако пък нямате такъв късмет, Donauturm е и място, на което може да опитате класическите десерти за Виена: торта Сахер и Естерхази за по-малко от 4 евро на парче.
Входът за кулата е 5,90 евро на човек, а емоцията, както навсякъде, си остава безплатна. ;)

Ако в компанията ви има мъж, който се интересува от история и войни, то със сигурност трябва да посетите Военно-историческия музей на Виена. Да, на момичетата може да не им е особено интересно, но има нещо и за тях - нещо по-впечатляващо от самата експозиция - и това е архитектурата на сградата! Дълго мислих по въпроса дали съм виждала по-красива сграда от тази - като екстериор и интериор взети заедно - но не можах да си отговоря положително на този въпрос. Изящна е, въпреки своята пищност. Изглежда като сграда, за която не са хабени нито ресурси, нито фантазия, нито талант.

След нея най-интересно ми беше да разглеждам рицарски доспехи и всичко, което е най-старо и най-романтично. Жоро каза, че е разочарован от изложените експонати от по-новата военна история, а това са неща, за които му вярвам, така че си позволявам да предам тук думите му. Въпреки това смятам, че да видиш танк, който чака търпеливо на светофара на улицата при задния двор на музея, е нещо, което не се случва всеки ден (и слава Богу!)

Не знам защо пътеписите за Виена станаха толкова дълги, че въпреки разделянето по теми, пак имах толкова много неща, които да ви разкажа. Ето обаче, че стигнах и края със забележителностите. Остава само да седнем да похапнем и да обобщим всичко, нали? Е, това ще стане следващия път! ;)