Кулинарна Виена

Както вече имах повод да спомена в предишните ревюта за Виена - това е град, в който харесах всичко, което опитах. И макар да не говоря само за храна, в настоящата публикация ще се спрем именно на нея. От популярната навсякъде по света торта "Сахер", през шницела с пържени картофки, та до най-обикновените наденички в бекон - кулинарните предложения на виенските пазари, ресторанти и кафенета са богати и изключително вкусни!

На този пазар бяха повече нещата, които не съм опитвала никога преди, отколкото тези, с чийто вкус съм запозната!

Наистина ми е трудно да реша откъде да започна! Замисляли ли сте се колко неща в нашия език вървят ръка за ръка с определитеното "виенски" и са синоним на качество (и апетитно, когато става дума за храна): виенско кафе, виенски шницел, виенско колело, виенски бал. Сякаш "виенското" живее свой собствен живот и нито едно удоволствие не му е чуждо: било то гастрономическо или в сферата на забавлението. 

На кафе в една от емблематичните сладкарници в центъра на Виена - Aida!

Мисля да обърна нещата и да стартираме апетитния виенски тур от десерта. Австрийците са известни със своята слабост към сладкото! Освен "Сахер", друга известна кулинарна звезда е и тортата "Естерхази", която се състои от лешникови блатове и бял маслен пълнеж. За моя вкус и двете са прекалено сухи, но пък се преглъщат лесно с разнообразието от кафе изкушения, което ще срещнете навсякъде. За виенчани няма "виенско кафе" и в крайна сметка не можах да разбера какъв е "първообразът" на любимата ми напитка: дали е с поръсена канела, или с линии от тъмен шоколад върху сметаната? Каквато и интерпретация да изберете на родна почва, във Виена може би класическото "виенско кафе" е чистото качествено кафе, което просто върви с нещо сладко, не е задължително да е сметана. Конкретно за нас "виенското кафе" всяка сутрин идваше от кафемашина с капсули: непретенциозно, но пък доста ободряващо, докато разглеждаш картата на града и се чудиш каква програма да измислиш за деня. Разбира се - закон е да има и нещо сладко към кафето, което в случая беше розовият символ на Виена: пакетче вафли Manner:

Най-вкусният сладкиш, който опитах, докато гостувахме във Виена, беше плодова пита с крем "Филаделфия" във верига пекарни Der Mann. Обикновено там се случваше втората ни закуска (звучи като по мечо Пух, но е някак неизбежно, когато разполагаш само с няколко дни, в които можеш да похапваш тези вкусотии). Пекарната има магазини из цялата столица, така че няма да ви е трудно да я откриете. Освен сладкиши и хляб, там може да си купите и вкусни сандвичи с чабата или с маслен кроасан. Тази до нас пък беше слята и с магазин за деликатеси, но трета закуска вече не ни беше по силите.

Когато говорим за магазини, трябва да ви обърна внимание, че работното време във Виена, особено през почивните дни, не е в полза на туриста. Хубаво би било да се заредите с провизии, ако имате възможност да ги съхранявате някъде, а ако не успеете, винаги може да намерите място за похапване на някоя от главните търговски улици. Не е изненада, че освен изисканите ресторанти, много често може да видите и павилиони, на които се приготвят бързи менюта с различни видове наденички. Австрийците определено си падат по месото и то присъства ежедневно в менюто им под формата на наденици, кренвирши, шницели и манджи с картофи. Казвам го с удоволствие, макар месо и картофи да е най-заклеймяваната комбинация от всички привърженици на разделното хранене, но пък е толкова вкусно, че едва ли някога бих се отказала от нея. 

Шницел, чевапчици, салата, картофки и наденички...

Към пристрастията на австрийците трябва да добавя и тези на сърбите, които са успели да пренесат много от своята кулинарна култура в австрийската столица, така че не се изненадвайте, когато седнете в заведение, на чийто вход в изписано "традиционна виенска кухня" и в менюто откриете предложения като "чевапчици" и "плескавица".  Комбинацията от засищаща храна и големи порции ще ви държи сити през деня, който, както знаем, може да стане доста ветровит и студен. Може би това е причината всичко във Виена да е толкова калорично и на светлинни години от изисканите мини порции на французите например. Не че там си нямат ветрове, но явно виното е толкова добро, колкото голяма е и славата му. ;)

Но да се върнем във Виена!

Няма да ви препоръчвам какво "не трябва да изпускате" да хапнете, защото със сигурност ще изпуснете много неща, но съм сигурна, че ще си хапнете чудно! Сега се сещам, че ние не успяхме да опитаме щрудел и понички, както не реализирахме идеята си да вкусим от разноцветните италиански маслини, но за сметка на това хапнахме сочни и много сладки италиански ягоди. Да, във Виена всичко е микс от култури, продукти и вкусове и точно това я прави толкова привлекателна, поне за мен.

За финал съм ви избрала две снимки, които подчертават отношението на австрийците към храната, приела красив и апетитен вид дори в тези колекционерски миниатюри в магазина за играчки: