Въпрос на време

Колко въздух издишах - едно небе.

Много пясък в очите - пустиня бе.

Сълзите бяха ли мои - едно море.

Мисълта ми стоеше в едно поле.

Надявам се, че P.I.F. няма да имат нищо против да използвам текст на тяхна песен, за да започна тази публикация. Истината е, че от много време живея и преживявам дните именно благодарение на тяхната музика. Колкото повече слушам, толкова повече ми харесва. Не помня текстовете, затова преоткривам песните всеки път, когато ги пусна вкъщи, в колата или на телефона. Иска ми се сега да слушаме "Въпрос на време" и на фона на тази балада да си говорим за изминалото време не в години, а в спомени, мечти, разочарования и уроци.

Рецептата е за сладкиш, който е по-сух и труден за преглъщане, както много от нещата, които трябва да преглътнем, за да продължим напред, но в същото време разкрива своя чар, когато е в компанията на чаша с топла и ароматна течност. Рецептата е от поредицата календарни рецепти и я изпробвам за втори път, тъй като при първия замених маргарина и захарния сироп с масло и сироп от агаве. Ядеше се, но консистенцията не отговаряше на очакванията за лекота. Ето как ми се наложи за първи път да внеса маргарин вкъщи, но понеже нямам golden syrup, се впуснах в дълго търсене какво е това нещо и как може да бъде заменено. Отговорът на първия въпрос се свежда само до думата "захар", а на втория - може да се замени с мед. Хубавото на това издирване на информация беше, че попаднах на притчата за Самсон и лъва, в чието тяло се е настанил рояк пчели. Всичко започна с невинен етикет на марка Abram Lyle and Sons, на който е изобразен мъртвият лъв с кръжащите около тялото му пчели. В дискусията около този сироп се е намерил вещ човек, който да поясни значението, което пък ме отведе до притчата. Ако ви е любопитно, може да разберете повече тук.

И така... рецептата! (С една единствена добавка от мое име - кокос!)

Бърз шоколадов сладкиш за следобеден чай

Продукти

• 175 г маргарин (meh...)
• 115 г пудра захар
• 6 мл мед 
• 175 г брашно + 1 ч.л. бакпулвер
• 25 г какао
• щипка сол
• 3 разбити яйца

• 150 мл сладкарска сметана за разбиване
• 2 с.л. кокосово мляко
• 2 с.л. кокосови стърготини

Начин на приготвяне:

1. Първата група продукти се разбива с миксер, като би било добре първо да смесите яйцата, захарта и маргарина, след което да добавите сухите съставки, като особено много внимавате с какаото, за да не се разхвърчи във всички посоки. Най-добре го разбърквайте с лъжица, докато сместа го поеме, след което може да се върнете към миксера. Ако сместа е прекалено гъста, добавете съвсем малко прясно мляко.
2. Готовата смес се изсипва в две малки тавички за печене на блатове (около 18 см диаметър), след което се пече на 150 градуса за 15-20 минути. Готовите блатове се изваждат от фурната, оставят се за 5 минути във формите, след което се обръщат на мрежеста метална поставка за торти и сладки, докато изстинат съвсем.
3. Сметаната и млякото се разбиват, докато се оформят устойчиви връхчета. Аз добавих стърготини за разкош, но ароматът не беше толкова силен, колкото ми се искаше. Въпреки това не посмях да добавя още от кокосовото мляко, тъй като се притеснявах да не разводня сметаната. Слепете блатовете и сметаната като сандвич и сте готови!

Този сладкиш се прави страшно лесно, затова е подходящ за неочаквани гости. Тъй като не се изисква време за сиропиране, може да се консумира веднага, след като стане готов. С чай! Или мляко с какао... Или с кафе! 

За протокола: след два дни престой, блатовете са сочни, но има риск кокосовото мляко и сметаната да са се поразвалили леко... Затова не чакайте дълго, докато го изядете, и задължително го съхранявайте в хладилник.

Последно трябва да обясня, че блатът не е сух тип бисквита - просто не е напоен или кремообразен. Бих казала дори, че притежава сочност и би бил перфектен за бързи мъфинчета. Със сигурност не харесах идеята за глазурата от оригиналната рецепта (сладкарската сметана, но не с кокос, а със сладко по избор), затова ви препоръчвам да я замените с нещо, което ви е любимо и изпитано. Аз няма да имам други предложения по въпроса, защото не ми се нрави готвенето с маргарин, но все пак реших да споделя тази рецепта не само заради рубриката, но и заради тези от вас, които са любители на сухите сладкиши. Да, има и такива хора - не може всички да умираме за разпадащи се от сладост парчета торта или тулумбички... :)