Дубровник (2010)

Пристигаме в Дубровник в навечерието на Великден, преизпълнени с емоции от посещението ни в Черна гора. Времето е топло и приятно – само за разходка по крайбрежната ивица, която тук-там е осветена от някой светлоразпръсквач под формата на лампи и заведения. Тъй като новите преживявания по-често изпълват хората с енергия, вместо да им я отнемат, ние решихме, че имаме достатъчно сили да разгледаме нощен Дубровник.

За Дубровник бях чувала много и все страхотни неща и имах огромно желание да посетя този град. За съжаление попаднах там малко преди началото на сезона и първото ми впечатление направо разпердушини всичките ми високи очаквания. Излизайки от хотела и потегляйки тържествено по централната алея, се натъкнахме на нови строежи, които загрозяваха гледката неимоверно, а и затрудняваха движението – все пак за една уличка говорим. В продължение на няколко минути не срещнахме нито един човек, а аз очаквах да се препъваме в туристи и хървати на всяка крачка. Заведенията почти не работеха, а от тези, които още не бяха затворили, се чуваха шепнещи тихи гласове на изморени хора, които си пиеха вечерните питиета. Цялото това затишие толкова контрастираше с цветния и шумен ден, който бяхме прекарали, че се запитах какво толкова ще намерим да правим през останалите 3 дни в този скучен град...

Не знам за вас, но моето първо впечатление винаги се оказва погрешно – както за хора, така и за градове. На другата сутрин нещата дойдоха на мястото си, веднага щом потеглихме с автобуса за една бърза фото разходка. А още по-добре стана, когато групата ни беше пусната да се разхожда свободно из града след кратко въведение в историята на Дубровник от страна на младата ни екскурзоводка. Изключително любопитен за мен се оказа фактът, че главната улица в стария град на Дубровник – Страдун – всъщност е изкуствено запълнена водна ивица. В историята на града могат да се срещнат къде по-вълнуващи исторически факти, но всеки се впечатлява от различни неща, както знаем. Затова не мога да ви преразкажа всичко, което ни беше споделено, а само някои откъслечни спомени, че Дубровник е бил под италианско влияние, че по време на Османската империя е откупил независимостта си с подкупи и като цяло не се намесва много-много във военни действия, а през 1991 е бомбардиран и претърпява поражения, за чието преодоляване по-късно ЮНЕСКО оказва подкрепа.

Харесвам този град, защото носи многовековна история; защото е красив и изпълнен със свеж аромат на морски вятър и цитрусови дървета; защото има милион места, на които можеш да се разхождаш – вътре и извън крепостните стени; защото има удобен градски транспорт; защото е спокойно; защото можеш да се запилееш из улиците на стария Дубровник, да поседиш на някоя фасада, да влезеш в нечий двор, без дори да си осъзнал това, понеже няма ограда; защото е помислено за всичко и да си турист там е истинско удоволствие. 

Но нека уточня нещо важно: удовлоствие е да си турист, но да имаш доста валута в джоба. Ще дам следния пример, за да прецените: първия ден обмених към 100 евро. Тези пари, обърнати в местна валута, можех да профукам само за един обяд. Всичко в Дубровник – от кафето, през яденето и сувенирите, та до по-масивните подаръци, е адски скъпо. 

Ако мислите скоро да ходите към Дубровник за първи път, искам да ви кажа една хубава новина: навсякъде из града (целия град) са разпръснати информационни центрове и табла. В тези центрове можете да намерите необходимата туристическа информация под формата на дебели и подробни брошури, в които е обяснено къде да отидете, къде да хапнете и да се забавлявате, както и всякакви телефонни номера, адреси и т.н. Признавам, че в един момент обърках пътя и така втория си ден в Дубровник с Жоро прекарахме крачейки по пътя за Бабин Кук, съзерцавайки асфалта и паркингите за автобуси. Преди това обаче бяхме успели да се доберем до старото пристанище (май?), откъдето има чудесна гледка към огромния бял мост до дубровнишкия Люлин (по думите на нашата по-възрастна екскурзоводка) от дясно, а отляво – красив зелен остров и морска шир.

Като споменах „красив” и „остров” непосредствено едно след друго, веднага трябва да ви разкажа за едно от най-вълнуващите и красиви места, на които съм била някога. Ако отивайки в Дубровник, бях видяла само остров Локрум, пак щеше да ми е достатъчно!

Тъй като като група не успяхме да се организираме с екскурзовод, само няколко желаещи се събрахме и си взехме билети за корабче. За 15 минути попаднахме на острова и се разпръснахме кой накъдето види. Но разпръскването там не може да стане хаотично, защото има наложен ред и някаква странна подреденост, макар да имаш чувството, че си попаднал в дивата природа. Изключително ми хареса това съчетание от упътвания, които хем се сливат със заобикалящата среда, хем са достатъчно ясни, категорични и полезни. Крачите по алеи от ситни бели и сиви камъчета, дървени табелки ви ориентират през няколко метра накъде сте се запътили, а пред краката ви пък се разхождат фазани и пауни; слънцето не стига до вас, защото се намирате под водопад от зеленина, а когато небето се появи ясно и синьо, вече сте стигнали до езерото (чието име няма да казвам, защото съвсем не е романтично) и събличате всичко, което възпитанието ви позволява, за да се вмъкнете в зелените му води. 

Един голям недостатък на Дубровник е работното време на музеите, магазините и банките. Дори когато не е празник, тези обекти работят до обяд. Можете да си представите какво ми беше, когато на Великден реших, че искам да купя някакви смислени неща (не сувенири), които да отнеса към България, и не намерих НИТО един работещ магазин в модерния град. Нито един. Просто беше шок и ужас, който даде следните плодове: така и не купих нищо от Дубровник, а всичките си пари изхарчих малко след границата с Босна, където продаваха сувенири като тези в стария град на Дубвровник, също и местни изделия. Спътниците ни явно също имаха същите затруднения с пазаруването, тъй като последната вечер в Дубровник засякохме няколко от тях в единствения работещ магазин в 9 вечерта – истинско дубровнишко чудо!

Ето ни последната вечер в Дубровник – аз обикалям нетърпеливо уличките, за да намеря магазин, от който да купя по нещо за роднините, а Жоро не престава да щрака всяко нещо с фотоапарата. Нямаме статив и това отнема значително от качеството на снимките. Затова в един момент се отказахме от снимането, разходихме се из призрачните затънтени улички и се прибрахме към хотела, малко преди да се извие страхотна буря. Бурите в Дубровник са по-различни от бурите в София да речем, тъй като всичката зеленина палмова и друга, която е навсякъде, както и звуците от морето, така допълват картинката, че имаш чувството, че вятърът ще те отнесе, а дъждът ще те потопи.

Сутринта беше мрачна и студена, но пък предната вечер бях хвърляла камъни, които цопваха звучно в Адриатика и нищо не беше в състояние да помрачи детския ми ентусиазъм, който все още ме държеше в плен. Натъпкахме се в автобуса и потеглихме към Босна и Херцеговина, където ни очакваха най-невероятно зеленикаво-сините реки, които просто няма как да са реалност, макар да ги видях със собствените си очи!